Уордът на свободния интернет

окт. 18, 2024 | Истории

Уордът на свободния интернет

18 октомври 2024 | Истории

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?

Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.

Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.

Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

 

Уики, уики уей

Началото на 90-те, Хауърд Кънингам и съпругата му са отишли на дългоочакваната екскурзия на Хавай. Двамата са сред пионерите на компютърните технологии, запознали са се в университета през 70-те години, на студентско парти след тежък изпит. По онова време компютърните технологии даже не са се изучавали като отделна дисциплина, двамата следвали електроинженерство в комбинация със софтуер. След като завършили, създали обща компания, с която помагали на пионерните фирми, решили да използват в ежедневната си работа дядовците на днешните компютри.

Работата обаче е останала у дома, двамата кацат на летището в столицата Хонолулу, където ги посреща небивала жега. Побързват да излязат и да потърсят бърз транспорт до хотела, а отпред ги чакат две автобусчета. С горди големи надписи… „Уики“ и „Уики-уики“. Какво ли ще рече това, зачудил се Уорд? Оказало се, че думата на местния език ще рече „бърз“, а двукратното ѝ повторение се превежда като „още по-бърз“. Това е първата хавайска дума, която Уорд чува (и май последната, която научава), но му се струва особено колоритна.

На познавачите на хавайския ще оставим да разкажат дали още повторения биха направили нещата още по-скоростни, но почивката на Хавай определено отминава бързо за семейство Кънингам.

Двамата се връщат у дома, а когато Уорд продължава работата си по страничния проект, който разработва в свободното си време, се сеща за бусчетата „уики“ и решава да го кръсти именно на тях: “WikiWikiWeb“. Само няколко години по-късно думата ще стане популярна като част от „уикипедия“, универсалното място, където често днес търсим независимия поглед. Един от символите на демократичния интернет, на опита за безпристрастност, на идеала за равноправие онлайн, който често влиза в решителна битка с идеите на големите играчи…

 

Уорд Кънингам

 

Хакуна матата!

И макар че нашият герой няма пряко отношение към създаването на самата свободна енциклопедия, той е не само неин кръстник (произходът на имената в технологичния свят понякога е безспорно любопитен), но и предтеча. Именно неговата система с двете „уики“-та поставя основата. Позволява хората едновременно да събират и допълват информацията си, да обсъждат проследимо, ясно и аргументирано. И всичко това… за да създаваме по-качествен софтуер.

Именно това е голямата мечта, която и днес, вече надхвърлил 70-те, продължава да преследва Уорд Кънингам. Както той разказва, през 70-те години компютърните науки вече се задават като голямо предизвикателство, а все още не са поставени истинските им основи. Разработването на хардуера напредва, въвеждат се инженерни практики, компютрите стават все по-бързи, докато създаването на програмите се случва хаотично, неорганизирано, оставяйки сериозни проблеми, които много по-трудно могат да бъдат решени впоследствие.

Уорд научава за създаването на мрежата, която ще се превърне в интернет, малко след като тя е разработена от екипа на сър Тим Бърнърс-Лий. И бързо се размечтава за това как ще имаме глобална платформа, чрез която ще можем да обменяме информация с невиждана скорост.

Създава първия си сайт пред 1993 г., когато интернет е всичко друго, но не и бърз. Ще трябва да мине десетилетие, преди скоростта да стане достатъчна, за да разменяме спокойно файлове с другия край на света.

 

Го, уики, гоу!

Първият сайт на Уорд е именно тази платформа, в която кани съмишлениците да обсъждат проблемите и големите въпроси, свързани с разработването на софтуер. И когато, година по-късно, му идва идеята как технологично информацията да може да се допълва от всеки гост, се досеща за екскурзията и бързите автобусчета на Хонолулу. Така се появява WikiWikiWeb – сайт, в който програмистите обсъждат и допълват идеите си… бързо, поне според тогавашните скорости, на които е способна мрежата.

Постепенно, след първото „уики“ ще се появят хиляди други, свързани с различни общности. Уорд ще предостави платформата на всеки, който желае да я използва, както сам казва, защото не му хрумва, че може да става дума за начинание, което може да бъде патентовано. „Уики“ ще се превърне в синоним на колекция от информация по дадена тема, още преди следващото поколение компютърни ентусиасти да доразвие идеята и да я превърне в „Уикипедия“ като „енциклопедия за всичко“.

Какво е уики? „В най-простата си форма това е сайт, който уважава интелектуалното творчество на читателя“, казва Кънингам. „Според него този човек, който чете сайта, може да знае нещо, което аз не знам. И когато той го знае, ако е готов да го даде, ние сме готови да го приемем. Той казва: „Ние водим разговор“. Не е ли готино? На това е изградена нашата култура – на доверието помежду ни“.

Именно в първото уики Уорд предлага още една от идеите, с които остава в историята на компютърните науки. През последните години доста се говори за концепцията за „екстремно програмиране“, с чиято помощ се разработва софтуер най-вече тогава, когато трябва да се случва бързо, например в стартъпите.

 

Уорд Кънингам

 

Екстремистът с очилата

Но… какво ще да значи екстремно програмиране? Спускате се по ски-пистата, докато си пишете кода или пък вдигате стокилограмова щанга от лежанка? Би било интересно, но, както бихте могли да се досетите от снимките на Уорд, идеята не е точно това.

Всъщност става дума за доста обширна концепция, при която програмистите трябва да разработват продукта си на кратки цикли, с по-висока производителност, която обаче не е за сметка на качеството. Нито пък на напрежението, както може би бихме могли да се подведем от наименованието.

Още една идея от екстремното програмиране е писането на код по двойки (дали пък е случайно, че Уорд от 50 години работи заедно с жена си?). Сред идеалите влизат простотата на кода, честата комуникация в рамките на екипа. И ако се чудите къде във всичко това е екстремното… то идеята е, че именно най-полезните според Уорд и съмишлениците му практики в създаването на софтуер са доведени до екстремни нива.

И ако за екстремното програмиране може да не са чували дори хора от софтуерния свят, то със сигурност това дали познавате една думичка от опита на нашия герой ясно показва имали ли сте досег с тази индустрия. През последните години да сме „аджайл“ е мантра, която се повтаря под път и над път. На български бихме я превели като „гъвкаво“ разработване на софтуер, концепцията идва в началото на новото хилядолетие от един кратък, достатъчно ясен и същевременно общ манифест, написан от водещи светила в индустрията. „10-те божи заповеди“ за програмистите всъщност са… 12. Принципи като например, че „хората и комуникацията стоят над процесите и инструментите“, че „работещият софтуер е по-важен от подробната документация“.

Надали днес ще чуете, че някой софтуерен екип, поне по нашите ширини, не спазва постулатите, формулирани от 17 „мъдри глави“ през 2001 г. (официалния им български превод ще намерите тук). Може би най-известни сред подписалите са Робърт Мартин, познат и на гостите на Дигитални истории като Чичо Боб, Мартин Фаулър и, разбира се, днешният ни герой.

Макар че през дългата си кариера той така и не спира да работи за семейната фирма, успоредно с това се включва в много други начинания. И ако повечето са свързани с не толкова големи проекти, встрани от мейнстрийма, струва си да отбележим, че две години работи за Microsoft в групата за „Патенти и добри практики“. Колко добри практики успява да въведе можем, само да предположим, след като не успява да се задържи особено дълго в тази работа.

 

Дългът зове

Да дължиш пари на някого… за мнозина е кошмар, за други – ежедневие. Ето че стигаме до още една огромна и много важна концепция, формулирана и популяризирана от Уорд – т.нар. технологичен дълг (technical dept).

Нерядко в бързината и водени от нуждата да се въвеждат нови и нови възможности в софтуера, създателите му се примиряват с компромисни решения. Оставят редове код, които биха могли да бъдат написани по-ясно, правят преценки, които са далеч от оптималните. Така бавно, но сигурно се трупа този показател, за първи път популяризиран от нашия герой.

Днес всички сме свидетели на огромните тонове технологичен дълг, трупани от най-големите софтуерни фирми. Мащабни проекти с милиарди потребители често се провалят с дребни грешки, не работят според очакванията, стават уязвими за кибератаки. Това явление е предсказано от Уорд още по времената преди интернет да завладее света. И ясно формулирано – според него всеки софтуерен екип трябва да следи технологичния дълг, който трупа и периодично да взема мерки. Така че вече създаденият код да се подобрява, адаптира, обновява…. Обратното на онова, което изразява традиционната програмистка мисъл „щом работи, не го пипай“.

Е, с тези му размисли можем да предположим защо Уорд така и не се налага сред гигантите в Силициевата долина, които все бързат ли, бързат, в търсене на нови възможности на софтуера… и на милиарди.

 

Уорд Кънингам

 

Вересия – никому!

Ето че въпреки всички негови забележителни успехи и приноса му за начина, по който днес създаваме софтуер, много по-вероятно е да срещнете името му като част от „Закона на Кънингам“, с който започнахме. Но как програмистът става популярен с мисълта, че „Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“? Вината не е негова.

Някои търсят корените на закона в древността. Например в Платоновия диалог „Менон“ Сократ се съгласява с погрешните заключения на своя приятел Менон, надявайки се, че по този начин разговорът ще продължи. Така или иначе, принципът продължава да работи безотказно във фейсбук, защото често хората обичат да изглеждат по-умни от другите. И онлайн имат възможност да го демонстрират с пълна сила (макар понякога резултатът да е обратният).

Макар да признава, че популярността на „закона“ го ласкае, програмистът смята, че правилото се самоотрича от това колко често се цитира онлайн. Всъщност, формулировката е предложена от Стивън Макгийди, дългогодишен лидер на производителя на микропроцесори Intel.

 

Уорд Кънингам

 

Узми си Уордо

Стивън си спомня как през 80-те Уорд му дава този съвет за общуването в предците на днешните форуми. После нашият герой казва, че е цитиран погрешно, но това не пречи законът да стане по-популярен от истинските му успехи. Докато той самият смята за най-голям принос платформата „Уики“ и вярва, че именно тя ще бъде увековечена на надгробния му паметник.

Защото помага да споделяме, да работим заедно, да се допълваме – нещо, което все по-трудно се получава днес, отбелязва той. „Понякога, когато работиш в екип, трябва да се довериш на хората повече, отколкото имаш основание да го направиш“, казва Кънингам. „И това работи, защото повечето хора са добри.“

Това ни го казва човек, цял живот воден напред от технологиите. Който още през 90-те живее в дом с няколко вътрешни мрежи, в който всеки обитател, дори котката има уебсайт. А компютрите са пръснати наоколо, както в повечето домове се разлистват списания, както сполучливо отбелязва журналист, оказал се на гости на програмиста.

„Уорд винаги е бил социален тип“, казва жена му Карън. „Той е особено заинтересован да се среща с хора, които предизвикват мисленето му или вдъхновяват интелектуалното му любопитство. От доста време истинският му фокус е върху общностите, върху начините за използване на технологиите, така че да се изграждат такива“.

 

Уорд Кънингам

 

Просто Уорд

„Наистина смятам, че програмирането е лесно и забавно занимание“, казва Уорд.

„Тези, които го смятат за трудно и скучно, трябва просто да натрупат още малко опит“.

И ако има още нещо от професионалната му биография, което си струва да споменем, преди да се разделим, то е, че Уорд е сред хората, които дълги години популяризират „малкия език“ за програмиране – SmallTalk. (Още за него – тук.) Начинанието, чийто синтаксис е толкова лаконичен, че може да се събере на пощенска картичка, всъщност се оказва изключително удобно за редица ситуации.

Защото, както обича да повтаря нашият герой, основно правило в работата на хората, създаващи софтуер, трябва да е простотата. Простите решения са най-елегантни, разбираеми, лесни за поддръжка. А всяко усложнение, което може да бъде избегнато, си струва да бъде.

„Какво е простотата? Най-краткият път към дадено решение“, казва той. „Всъщност се наслаждавам на сложността, която дава възможност за действие. Ако тя ме предизвиква, е много приятна. Но понякога трябва да се справям със сложност, която не ми дава сили. Сложността, която презираме, е тази, която води до ненужни трудности.“

А като се замисли човек… за софтуерния свят това е безспорно. Но дали пък не е чудесно правило и за живота?


 

Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This